Love Story*

И защото не всичко е красиви парцалки и аксесоари, този път реших да споделя впечатлението си за новата книга на Ваня Щерева - "Любовни упражнения". Ще се опитам да бъда възможно най-пряма по отношението на този сборник, защото това е всъщност компилация от стихове и разкази на известни българи за любовта, събрани и редактирани от Ваня.
Отворих този малък "шедьовър" с горещо любопитство. Исках да прочета някое интересно есе, нещо нестандартно, необикновено - да се поглезя с малко българска литература. Да кажа на себе си:
"Ето и у нас има добри автори. Просто езикът ни е много рядък и за това нямаме позиции на световния литературен пазар"
Да, ама не, както се казва в един филм. След като изчетох с големи мъки разказите на Ваня, Миролюба Бенатова, Стефан Щерев, Иляна Георгиева, Локо  и почти преполових сборника, установих, че родните артисти са пълно клише. Е то бива ли всяка малко самотна и затворена жена да е Снежната кралица, а нейния вечен аналог в моменти на някаква незнайна промяна да е Пепеляшка?! Клише, до клише. То не бяха Кайл и Герда, то не бяха принцове и принцеси, и нито един устойчив и различен образ.
Да, разбирам, че у нас трудно се пише, защото малко се чете и почти няма критика, почти няма приходи от публикации и т.н. Зная, че роман с тираж 500 бр. е бестселър! Но ако подобни творения наводняват пазара и по-лошото подлъгват хората да си ги купят, то тогава, съгурна съм в това, все по-малко ще се чете съвременна българска литература...
Все пак трябва да отбележа няколко съчинения, които ми се видяха оригинални. Например това на Юлиян Вергов и също на Иван Иванов. Изглежда арт елитът ни е доста сбъркан след като актьорите се справят с писането по-добре от журналистите и авторите на книги...